Христофор Колумб

Христофор Колумб (1451-1506) е роден в семейството на беден тъкач. Още от много млад той се интересувал от корабоплаването. През 1474 г. посетил Англия, където чул старите викингските легенди  за земи отвъд Атлантическия океан. През 1476 г. се преселил  в Лисабон, Португалия, при брат си, който бил картограф. Колумб  взел участие в португалската експедиция, която през 1482 г. се спуснала покрай африканския бряг до Гвинея. Той решил да потърси пряк път към Азия, като плава на запад и прекоси Атлантическия океан, а не покрай бреговете на Африка. Той предложил плана си на португалския крал, но той не харесал идеята му. Тогава Колумб отишъл в Кастилия, която област била ядрото на създаващата се тогава  испанска държава. Мореплавателят се сближил с фамилията Пинсон, която имала собствени кораби. Краля и кралицата на Испания харесали идеята му и финансирали проекта му. През 1492 г. Колумб взема със себе си три каравели - ''Пинта,'' ''Ниня'' и ''Санта Мария'' и тръгва на пътешествието си.

  Корабите Пинта, Ниня и Санта Мария.

На 3 август, 1492 г. всички моряци се качили на корабите и тръгнали на дългото си пътешествие. Планът на Колумб бил прост, той решил да плава на запад, югозапад с цел да прекоси Атлантическия океан и да стигне до Индия, Япония и Китай като той не знаел, че на пътя му се намира Северна и Южна Америка.

                                                           

Първият етап от пътешествието бил изминат за по-малко от седмица, но когато Канарските острови се скрили от погледа на моряците, флотилията попаднала в пълно безветрие, което продължило два-три дни. Тогава Колумб решил да изпрати ''Пинта'' до Лас Палмас за поправка, докато "Санта Мария" и "Ниня" отплавали към остров Гомера с цел да допълнят запасите си от храна и вода. На 6 септември 1492 г. флотилията най-сетне отново потеглила на път. Тя пътувала докато не останала нито следа от земя и не заплавала в непознатия океан, а Колумб викал: ''Право на запад! Никакво отклонение - нито на север, нито на юг!'' Така те плавали 10 дни, през които духал непрекъснато източния вятър и флотилията изминала разстоянието от 1163 морски мили на запад, но все още не виждали земя. Известно време попаднали на силни ветрове и дъжд. Всички очаквали скоро да стигнат крайната цел и често надавали вик ''Земя! Земя!'', но се оказвало просто мираж. За един месец никаква земя, само вода. Моряците се отчаяли, но Колумб не се отказвал. С всички сили той се мъчел да ободри моряците и да им вдъхне надежда. В следващите няколко дни попаднали на попътен вятър и плавали с пълна скорост (девет възела). В два часа сутринта на 12-ти октомври Родриго де Триана, дежурен на ''Пинта'', забелязал на лунна светлина нещо като скала и извикал отново ''Земя! Земя!'' Този път това наистина било малък остров от групата на Бахамските острови, който нарекли ''Сан Салвадор''. На разсъмване те се понесли с пълна скорост, обиколили южния бряг на острова, намерили подходящо място и хвърлили котва в морето. Всички много се зарадвали и слезли на сушата.
Там живеели хора, които Колумб не познавал. Понеже той си мислил, че се намира в Индия ги нарекъл индианци. След като прекарал известно време на островите, Колумб се върнал в Испания с тютюн, сладки картофи, златни предмети и много други доказателства, че е успял да изпълни плана си. Още три пъти пресякъл Атлантика и продължавал да търси упорито път за Индия.
До края на живота си, той така и не разбрал какво всъщност е открил - Америка.